Нашият тренировъчен лагер

В полите на Лозенската планина на чист въздух, сред природата се проведе традиционният тренировъчен лагер на открито.

Репортаж от мястото на събитието
   от Лейла, Таня и Боби

Ден първи.

Чудим се какво ни предстои. Събираме се пред училището всички, със спортни екипи, с раници, с нетърпение. Имаме чувството, че ще участваме в Survivor. Завеждат ни в планината, в голяма база на БЧК. Студено е, но ни казват, че скоро ще съблечем всичко. Нашите трима инструктори ни разделят на три отбора.

Занятието на първия  отбор е катерене и спускане по въже с необходимата екипировка. Започваме със спускане по триетажна сграда (не че не обичаме опасностите, но все пак мьничко ни е страх), продължаваме с изкатерването й, завършваме със спускане по въже, завързано на покрива. Горди сме със себе си, защото преодоляваме страха от височината.

Вторият отбор разучава различни техники за работа с пистолет и хвърляне на нож, учим се и как да се защитаваме от нападение. Третият отбор скача, ходи патешката, лази (тревата е мокра и има бубoлечки), изучава позициите за стрелба с автомат, спасява ранено другарче (неговата роля изпълнява раницата), хвърля гранати в цел.

Ден втори.

Предстои ни поход в планината. Раниците ни са пълни с храна и вода. Изкачваме се дълго по стръмни пътеки, посипани със ситни камъчета. Не си чувстваме краката. Най-после стигаме до един манастир. Събираме дърва, палим огън, печем наденички, слушаме музика, говорим си. Опознаваме се, стваме приятели.

По пътя надолу една жизнерадостна групичка се откъсва от останалите и тича до станцията- след това справедливо е наказана от инструктора с по двайсет лицеви опори и строго предупреждение.

Ден трети.

Този ден е състезателен. Раздават ни автомати, очила и маски. Започват щафетните игри. Прескачаме препятствия, тичаме с носилки, стреляме по мишени. Присъства и директора на училището- г-жа Алексиева. Все още няма победител в състезанието- точките на двата отбора са равни. За да се определи първенецът, хвърляме гранати в цел. Най-после единият отбор печели (Охи, от своята двуметрова висота, хвърли гранатата три пъти в целта). Състезанието свърши. Приключението свърши. Тъжно ни е, но знаем, че бъдещите предизвикателства ни очакват. До нови срещи!